Български (България)Deutsch (DE-CH-AT)English (United Kingdom)

Безработица, болест, майчинство в ЕС

Обезщетения за безработица

по Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и в Регламент (ЕИО) № 574/72 
 
Според определението, дадено от Съда на Европейските общности, обезщетенията за безработица са този вид обезщетения, които заменят загубеното от лицето трудово възнаграждение, поради оставането му без работа. Те имат за цел да осигурят доходи на лицето, с които то да покрива разходите си за живот.
Правилата за безработица са разпределени в 3 раздела в Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71:
раздел 1: включва разпоредбите, уреждащи сумирането на осигурителни периоди или периоди на трудова заетост, и изчисляването на обезщетенията;
раздел 2: включва правилата, отнасящи се до безработните лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава или това е принципа за износ на обезщетения, докато лицето си търси работа в друга държава членка, със запазено обезщетение за безработица за период от три месеца;
раздел 3: включва правилата, отнасящи се до безработните лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава.
В Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 е уредена възможността за сумиране на осигурителни периоди и периоди на трудова заетост, придобити в друга държава-членка, при преценка на правото и определяне на обезщетението за безработица. Удостоверяването на тези периоди се извършва посредством нарочен формуляр (Е 301), който се издава по искане на заинтересованото лице. Ако то не представи необходимия формуляр, компетентната институция може да го поиска от институцията, в която лицето е имало трудова заетост. В България компетентната да удостоверява осигурителни периоди за безработица, е Националния осигурителен институт.
Когато законодателството на съответната държава-членка предвижда различен размер на обезщетенията, в зависимост от броя на членовете на семейството, нейната компетентна институция трябва да взема предвид и членовете на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка. Информацията за членовете на семейството, необходима за прилагане посочената разпоредба, се предоставя на компетентната институция чрез заверено удостоверение. Този формуляр (Е 302) се издава от институцията, на чиято територия пребивават членовете на семейството. В България този формуляр се издава от Националния осигурителен институт.
Обезщетенията за безработица могат да се изнасят в друга държава-членка само за ограничен период от време и при спазване на специални условия за това. В този случай обменът на информация между компетентната институция, отпуснала обезщетението за безработица, и институцията в държавата, в която правоимащото лице отива да търси работа, се извършва с формуляр Е 303, който включва 6 отделни части - от Е 303/0 до Е 303/5. Когато обезщетението за безработица е отпуснато от Националния осигурителен институт, той издава посочения формуляр. Когато обезщетението е отпуснато от институция на друга държава-членка, за да може да се получава в България, посочения формуляр се представя в Националния осигурителен институт.
По отношение на лицата, работили в институция на Европейските общности Регламенти на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и № 574/72 не се прилагат и тези лица нямат право на обезщетения за безработица по българското законодателство.  Те могат да ползват правата, които са им предоставени от социално-осигурителната схема на Европейските общности. С нарочен регламент са уредени условията, при които тези лица могат да получават отпуснатите им обезщетения за безработица.

 


 

Обезщетения за временна неработоспособност и майчинство

по Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009
 

В Регламент (ЕО) № 883/2004 е уредено правото на осигурените лица или членовете на техните семейства, които пребивават или имат престой в държава-членка, различна от компетентната, на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство.
За удостоверяване на здравословното състояние на осигуреното лице, неговата неработоспособност и вероятната й продължителност, то следва да се обърне към лекар от държавата-членка по мястото на пребиваване, за издаване на съответния европейски формуляр. Този формуляр се изпраща на компетентната институция за преценка на правото на обезщетение в срока, установен в прилаганото от нея законодателство.
Възможни са две хипотези:

по отношение на осигурено в България лице настъпва временна неработоспособност или бременност или раждане на територията на друга държава-членка на ЕС, и то желае отпускане на обезщетение по реда на българското законодателство;

по отношение на осигурено в държава-членка на ЕС лице настъпва временна неработоспособност или бременност или раждане в България, и то желае отпускане обезщетение от държавата, в която е осигурено.


Размерът на паричните обезщетения се изчислява съобразно правилата, установени в Регламент (ЕО) № 883/2004, като се вземат предвид само доходите, потвърдени или получени през време на периодите, зачетени съгласно законодателството на институцията, компетентна да отпусне обезщетението.
Когато българският осигурителен стаж не е достатъчен за възникване на право на обезщетение, към него се сумира потвърденият от компетентната институция на другата държава-членка осигурителен стаж, ако тези периоди не съвпадат. За да се извърши сумиране на осигурителните периоди трябва да се представи формуляр Е 104 или СЕД Н013, с които се удостоверят придобитите в друга държава-членка осигурителни периоди.

Публикации и участия в медиите