Български (България)Deutsch (DE-CH-AT)English (United Kingdom)

За работодателите и работещите в ЕС

Приложимо законодателство по европейските регламенти за социална сигурност

С разпоредбите, определящи приложимото законодателство, се цели да се избегнат случаите, при които едно лице няма да бъде обхванато от социалноосигурителното законодателство на нито една държава-членка на ЕС или когато едновременно ще се окаже обхванато от законодателството на две или повече държави-членки. Тези разпоредби се отнасят само до наети и самостоятелно заети лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, и които са граждани на някоя държава-членка. При определени условия разпоредбите за приложимото законодателство се прилагат и по отношение на лица, граждани на трети страни.

Принципът, установен с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕО) № 883/2004 е определянето на едно приложимо законодателство, т.е лицата са подчинени на законодателството на само една държава–членка. Посредством прилагането на този принцип се определят:

държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и данъци, съгласно нейното законодателство, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;

определя се държавата-членка, която да заплати всички видове обезщетения, на които лицата имат право.

Прилагането на този основен принцип е от особено голямо значение за работодателите, тъй като независимо, че седалището им или мястото на стопанската им дейност е на територията на една държава-членка, ако за наетите от тях работници е приложимо законодателство на друга държава-членка те са длъжни да изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и данъци.

Общото правило е, че законодателството на държавата-членка, в която работи лицето, определя приложимото право или това е принципа lex loci laboris.

В зависимост от трудовата дейност и статута им, за различните категории лица: наети, самостоятелно заети, държавни служители, моряци, лица отбиващи военната си служба и лица, получаващи обезщетения за безработица, са установени различни правила за определяне на приложимото спрямо тях законодателство.

Въведените специални правила за определяне на приложимото право предвиждат запазване на законодателство на изпращащата държава за наетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка. От друга страна, като изключения от основното правило, те съдържат задължителни изисквания, изпълнението на които е предпоставка за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава спрямо лицата, които временно извършват трудова дейност на територията на друга държава–членка. Специални правила са установени при:

командироване на наети лица;

командироване на самостоятелно заети лица;

едновременно осъществяване на трудова дейност в две или повече държави-членки на ЕС;

осъществяване на дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки на ЕС

В Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 е предоставена възможност по взаимно съгласие институциите на две държави-членки да се споразумяват за изключения от всички останали разпоредби за определяне на приложимото право, но само ако това е в интерес на осигуреното лице. В

Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009 е уредено временното прилагане на законодателството на дадена държава–членка с цел се избегнат случаите, при които лицата могат да останат без осигурителна защита поради различия в становищата на институциите на две или повече държави–членки.

Приложимото осигурително законодателство се удостоверява чрез формуляри Е 101, Е 102 и Е 103 и А1, които се издават и заверяват от компетентната институция на съответната държава–членка. За България Националната агенция за приходите определя приложимото осигурително законодателство и издава посочените удостоверения.

Публикации и участия в медиите